Само 12, ще кажете вие! Дааа, има много начини съвсем неосъзнато да изгоните служителите ви, които са умни и кадърни и да ги пратите право в ръцете на конкуренцията. За жалост, доста компании считат факта, че просто съществуват като фирма и дават заплата накрая на месеца, е достатъчно основание хората да се редят на опашка пред вратите им. Но, предизвиквам ви да увеличите списъка ми, ако сте попадали и на други недъзи в управлението на хора.
1. Преувеличете или излъжете в обявата за работа.
Не забравяйте – хората започват работа във вашата компания именно заради това, което са видели в обявата за работа и което им казвате на интервюто. И го помнят – повярвайте ми. Ако не искате впоследствие да влизате в разговори като: „Това не съм го казвал/а“ и „Ама аз всъщност имах предвид…“, то тогава не лъжете, не преувеличавайте и не подлъгвайте кандидатите с примамливи обещания. Когато не се сбъднат – те ще ви напуснат. Защото никой не обича да се чувства „преметнат“.
2. Мотивирайте ги само с пари.
Парите не са достатъчен мотиватор, освен ако не плащате 10 пъти над нормата на трудовия пазар. Парите са просто разменната монета, която служителят получава за работата си. Те ще подействат като силен мотиватор за безработен човек, който в момента няма доходи, или за някой, който в момента печели доста по-малко от това, което му предлагате вие. Ще подействат за кратко обаче. Истината е, че хората очакват уважение, развитие и добра работна атмосфера. Искат да бъдат част от общност, да се чувстват значими и реализирани. И след определен период, прекаран в компанията ви, няма заплата, която да може да купи отсъствието на тези фактори.
3. Очаквайте от тях да дават повече, отколкото вие давате на тях.
Вие им плащате – те си вършат работата. Резултатът е 1:1. Ако искате да задържите добрия служител – дайте му причина да остане с вас. Амбициозният и търсещ развитие служител ще започне да се доказва от самото начало, дори без да го притискате за това. Но ако той не получи обратна връзка, отношение и мотивация, скоро ще установи, че далеч не сте единствената компания на света и ще потърси нужното другаде.
4. Опирайте се на авторитета си най вече с изрази като: „Защото аз така казвам“ и „Аз съм шефът тук“
Сигурна съм (или поне дълбоко се надявам), че никой не използва точно тези фрази. Но авторитетът винаги намира своите начини да разкрие грозната страна на болните амбиции, комплексите и несигурността. Вербалните и поведенчески вариации на тези изречения са безброй много и аз съм срещала някои доста грозни примери. Мениджърската ръка изисква твърдост и непоколебимост – да, съгласна съм. Но не изисква арогантност, надменност и излишни демонстрации.
5. Питайте ги за мнението им, но не се съобразявайте с него
Някой някога ви е казал, че е добре да питате служителите си за мнението им по въпросите в компанията, за да ги накарате да се чувстват значими и ангажирани. На вас обаче въобще не ви пука какво мислят те. Смятате, че нямат нужната компетенция да ви помогнат с каквото и да е. Но сте решили да се покажете като добър ръководител и ги питате. Те ви отговарят, а вие си правите каквото си решите. Никой не е казал, че те наистина могат да ви помогнат или да решат проблема или че трябва да приемете мнението и съветите им, но или не ги питайте изобщо – на първо място, или аргументирайте решението си. Иначе изпадаме в ситуацията: „Защото аз съм шефът тук“.
6. Назначете братовчед си на ръководен пост
Братовчед ви е с гимназиално образование от строителния техникум, със съмнителни комуникационни умения и неосъзната пристрастеност към конфликти, но вие го правите мениджър на отдел човешки ресурси, защото ви е роднина, пък и чичо ви ви помоли…. Нали сте рода. Това е – директно получавате “Златна малинка” за посредствени аргументационни умения пред екипа и еднопосочен билет към подписване на редица молби за напускане.
7. Не следвайте собствените си инструкции
Глобявате при закъснение, не разрешавате да има храна по бюрата, разлепили сте около 47 табелки, подканващи към хигиена в офиса, но вие идвате на работа след 10:00, не винаги улучвате кофата за боклук и охолно трошите чипс по мокета. Запомнете, че най-важното качество на лидера е да води хората чрез собствения си пример. Не сме стигнали кой знае колко далече от маймуните, а те имат много проста система на поведение: Monkey see – monkey do (Маймунката прави това, което вижда). Ние, хората, правим същото, въпреки че се мислим за много по-висш разум. Истината е, че ако искате да имате екип от качествени хора, трябва вие да сте качествен човек. И ако нещо в екипа ви не ви харесва, огледайте се първо в себе си.
8. Злепоставяйте служителите си публично
Избрали сте да управлявате чрез страх и средновековните методи с публичното наказание са единственият ресурс в арсенала ви, който щедро ползвате при всеки удобен случай. Да – когато изборът е управление чрез страх, може би това е правилната стратегия. Но изборът на управление е тотално грешен за съвременна компания от 21 в. Не казвам да оставяте грешките да се размият в пространството, но тук си има желязно правило: Хубавото се казва публично, лошото – насаме. Само така ще спечелите доверието и уважението на хората си.
9. Лишете работата им от смисъл
За компаниите постигането на резултати е изключително важно – печелят се приходи, обогатява се портфолиото, намират се клиенти, развива се бизнеса. Но резултатите не допринасят за нищо подобно при отделните служители. Те не могат да разберат как дългосрочните планове и резултати на компанията се обвързват с тяхната собствена работа, освен ако някой не им помогне да видят цялото уравнение. Говорете им врели-некипели, които нямат нищо общо с ежедневните им задължения и много скоро ще се убедите, че хората са склонни да напускат компаниите не само заради материални придобивки, но и заради липсата на смисъл в работата. Но, ако все пак искате да се отървете от качествените си кадри – накарайте ги да се чувстват като Робърт Редфорт в “Последният замък”, когато пренасяше камъни от една купчина на друга….. просто ей така.
10. Не се аргументирайте
За справка – виж точка 4. Повечето хора наричат аргументирането „влизане в обяснителен режим“, без да осъзнават разликата. Когато нещо в компанията или в екипа се случва, обикновено зад това стои някаква причина и нечие решение. Да не дадете никакво обяснение какво и защо се случва, е сигурен начин да накарате хората си да се чувстват като група загубеняци, силно подценени заради некомпетентността си, липсата на емпатия и разбиране към околните и неспособността им за човешка комуникация. Ако все пак сте решили да задържите хората си, намерете баланса между безсмисленото изливане на ненужна информация и космическата тишина и намерете прост, открит и разбираем начин да обясните ситуацията, взетото решение или новите промени.
11. Шефът си е шеф, служителите са си служители. А корпоративната идентичност е силно надценена.
Нали осъзнавате, че служителите прекарват повече време между стените на офиса, отколкото със семействата си? И ако има едно нещо, което се нарича кръвна връзка и помага семейството да бъде сплотено, то вие трябва да измислите нещо поне наполовина толкова силно, за да сформирате качествен екип от хора, чиято цел не е да се избият помежду си, а всъщност се наслаждават на компанията си и на съвместната си работа. Всеки си е „башка“ луд, казваше баба ми, и никой не си избира колегите. Но вземете например военните – тези хора минават буквално през огън и лед, а едни от най-елитните, ефективните и добре обучени военни сили – морските тюлени имат девиз, който следват с религиозен фанатизъм: „Не изоставяй никого“. Но както вече стана ясно – личният пример на лидера е този, който всички следват. Правя референция към точка 7 и напомням – ако вие изоставяте хората си в тежки ситуации – те ще изоставят вас.
12. Просто бъдете задник!
Това включва всичко по-горе в най-разнообразни варианти и контексти. Бъдете груби, лъжете, давайте напразни надежди, бъдете лицемерни, клюкари, некомпетентни и не се интересувайте от мнението на другите! Бъдете арогантни, властни и късогледи! И колкото и да си миете ръцете с всевъжможни фактори извън вас като личност, запомнете това – хората напускат мениджъри, не фирми.
Тъжно ми беше да напиша тази статия и все пак – такава действителност има. Дали от липса на истинско лидерство, на познания за човешките и корпоративните взаимоотношения или заради криво разбиране на цялата американо-европейска действителност, която в последните десетилетия навлиза толкова рязко при нас, че дори нямаме време да сложим ситото и да пресеем добрия от лошия опит, работещото – от неработещото. Правилното от неправилното. Сигурна съм, че голяма част от грешките, които съвременните мениджъри и ръководители на екипи допускат, се дължат на няколко основни липси:
- Некачествени, повърхностни и подчертано теоретични обучения
- Липса на силно менторство
- Превес на инструктирането над коучинг подхода
Ако всичко, което прочетохте по-горе не е действителността, която желаете за вашата компания и екипи, ще се радвам да се запознаем, защото тя със сигурност не е и моята. И аз мога да ви помогна това да се промени.