Убежденията, или вярванията, са изключително мощни идеи, генерализации и предположения в които вярваме и припознаваме толкова силно, че те могат да предопределят живота ни. Вярванията които имаме са толкова мощни, че за тях можем да мислим не като за идеи, които мозъкът ни притежава, а идеи, които притежават мозъка ни.
Ние всички имаме нужда от своите убеждения. Те ни дават стабилност, че сме свързани и принадлежим към определена група или прослойка. Увереност, че имаме собствено мнение, че знаем и разбираме света. Но как това – че знаем, че принадлежим и че разбираме – ни помага? Какви са нашите вярвания? Дават ли ни те крила, или вериги?
Тези два вида вярвания се определят като вдъхновяващи и ограничаващи. Всеки човек може да бъде и вдъхновен, и ограничен в еднаква степен. Всеки е прав да вярва в това, в което вярва. Една прекрасна мисъл на Хенри Форд дава в есенцията за вярванията – „Дали вярваш че можеш, или вярваш, че не можеш – и в двата случая си прав“. Важен е въпросът, обаче, който неминуемо изскача от това съждение: – Какъв искаш да бъдеш – прав, или щастлив? Всички ние искаме да бъдем прави и не само това – искаме да докажем, че сме прави. И ако притежаваме дадено ограничаващо вярване, напр. „Аз не се разбирам добре с хората около мен“, то тогава ще търсим с цялото си същество доказателства, които подкрепят това. А когато човешкият мозък се фокусира върху нещо, той започва да го намира.
Започваме да създаваме своите убеждения от ранна детска възраст и това е процес, който продължава до края на живота ни. Убежденията ни се базират на социалната среда, на образованието, което сме получили, на твърдения, които важни за нас хора са споделили, на личен опит и факти. Всички тези фактори могат да бъдат източник както на ограничаващи, така и на вдъхновяващи вярвания. Разбира се, родителите и семейството ни са едни от първите източници, благодарение на които ние създаваме своите вярвания. И ако сме имали късмета да израснем сред хора, които винаги са ни окуражавали, винаги са се фокусирали върху положителното в нас и са ни научили, че е въпрос на избор как ще видиш света около себе си, то тогава шансът да имаме повече вдъхновяващи, отколкото ограничаващи вярвания, нараства.
Нашите вярвания оказват силно влияние върху поведението ни, върху чувствата и думите ни, върху начина, по който възприемаме света и останалите около нас. Когато се събудим сутрин можем да вярваме, че важната среща днес ще протече ужасно, или че ще се представим на ниво. И тогава, ако на път за работа ни опръска с кал профучаваща кола, можем да го приемем като гаранция за провала на срещата, или като възможност да разкажем тази случка, да разчупим обстановката и да зададем ведър тон за срещата. Но – това е въпрос на избор.
А как правим избора в какво да вярваме и как този избор ни влияе?
Както вече споменах, всеки от нас има редица ограничаващи вярвания, но доста често ние не искаме да ги променяме. Тъй като човешката психика по природа не е само унищожителна, всичко, което правим, има за цел да ни предпази. Едно ограничаващо вярване е там, защото ни пази от страховете ни – от провал, от присмех, от критика и осъждане и – не на последно място – страх от самата промяна. Като нещо непознато и несигурно, промяната сама по себе си е предпоставка хората просто да продължават да правят и вярват в това, което е по-лесно, по-малко предизвикателно и по-познато. Понякога просто имаме нужда да вярваме, че не можем да свършим нещо, защото да го свършим би означавало да излезем извън зоната си на комфорт, да рискуваме, да останем огорчени. Нуждата от промяна на ограничаващо вярване във вдъхновяващо идва тогава, когато това вярване, или съпътстващи такива, започнат да пречат на постигането на целите ни. Според мастър НЛП практика и най-продаван автор в областта на коучинга и НЛП Дай Макланахан*, съществува неразривна връзка между нашите ценности, вярванията, и целите, които преследваме. Когато вярванията ни произтичат от ценностната ни система и са ориентирани към постигането на целите ни, тогава тези три компонента от живота ни работят безотказно в посока да постигаме всичко, което искаме и да водим щастлив и удовлетворяващ живот.
Убежденията на коуча играят не по-малка роля в процеса на израстване на клиента. Именно затова добрият коуч вярва в едно – в клиента си. Не в това, че той е добър мениджър, учител или търговец, а в това, че има цялото необходимо знание да бъде този, който иска да бъде. Да има щастлив живот и да постига целите си. Разбира се, коучът трябва да може да пребори и собствените си ограничаващи вярвания. Това е сигурна предпоставка, че ще бъде полезен и на клиента си. Това е перфектната ситуация, когато ценности, вярвания и цели работят като механизъм, който трудно може да бъде стопиран.
В коучинга работата с вярвания е изключително важна, защото в повечето случаи те са лавинообразни. Напр.: „Никога не съм бил добър с цифрите. И не стига това, ами сега се провалям и като мениджър, защото не мога да определя правилно нито един бюджет в службата“. Най-лошото е, че тази верига може да стане наистина дълга и да обхване всяка една сфера на живота ни. Най-хубавото е, че този механизъм работи точно толкова добре и в обратна посока: „Винаги съм бил добър в сметките и определянето на бюджети и благодарение на това сега съм успешен мениджър“. Именно по този начин промяната на едно ограничаващо вярване може да доведе до промяна в много различни сфери на живота. Коучинг метода и НЛП работят изключително добре в посока промяна на ограничаващи вярвания. Чрез промяна на фокуса и перспективата, чрез промяна в лексиката на клиента. Доста често клиентите дори не осъзнават, че имат ограничаващи вярвания. Вместо това намират лесни обяснения за неуспехите и трудностите си, обвинявайки обстоятелствата, заобикалящата среда и другите хора. С помощта на коучинга клиентът повишава осъзнаването си – за вярванията, които има; за изборите, които прави като следствие на убежденията си и не на последно място – че това действително са негови избори, а не категорични и неоспорими факти.
Всъщност това, което помага за промяната на вярванията, е тяхното оспорване. Предизвиквайки клиентите си и оспорвайки техните генерализации, коучът успява да задейства процес на осъзнаване, на промяна на перспективата и гледната точка. Коучингът и НЛП предлагат множество техники, с които може да се оспори дадено вярване, без това да бъде агресивно и стресиращо за клиента. В крайна сметка клиентът е този, който е експерт в живота си и се движи със своето собствено темпо към промяната. Коучът само задава точните въпроси.
Едно ограничаващо вярване, свързано с промяната на ограничаващите вярвания, е много широко разпространено – тази промяна става много бавно. Всъщност, промяната понякога трае едно щракване с пръсти, един удар на сърцето. Да, понякога този процес е по-бавен и изисква време. Но ето и един интересен факт – в мозъка ни мислите се движат по определени пътеки, затова често имаме чувството, че действаме без да мислим, или че нещата стават лесно. Това се случва, защото сме създали пряк път до определена информация, и колкото повече „отъпкваме“ тази пътека, толкова по лесно достъпна е тя за нас. Създавайки нова пътека, мозъкът започва да я използва като пряк път, за да достигне до тази информация. В началото по-бавно, но с течение на времето мислите и постоянството правят този път все по-достъпен. Когато започнем да осъзнаваме ограничаващите си вярвания и да работим в посока да ги променяме във вдъхновяващи, изграждаме нова пътека в мозъка си, и всеки следващ път, в който искаме да променим някое вярване, това ще се случва много по-бързо.**
До тук е ясно, че има два основни вида вярвания. Ограничаващи – тези, които ни дърпат назад, които ни карат да си мислим, че не сме достатъчно добри в определена област или не можем да се справим с нещо. Вдъхновяващи – които ни помагат да постигаме целите си, да се движим напред, които ни дават увереност в способностите ни. Интересен е въпросът какъв тип вярване е: „Аз никога не бъркам. Грешката не е в мен“. Тези твърдения са генерализации, както повечето ограничаващи вярвания. Въпреки че изразяват увереност в способностите на човека, те носят едно генерализирано обобщение, което може да изиграе негативна роля.
В заключение мисля, че всяко едно вярване си заслужава да бъде оспорено. Само така може да се провери то по какъв начин работи в полза на клиента. Без значение какви факти и доказателства има в полза на определено вярване, то трябва да бъде извадено от обобщителния му характер и да се приложи в конкретната ситуация, за конкретната цел. Изследването на вярванията може да донесе единствено полза за клиента, защото така той успява да познае по-добре себе си, да разбере какъв е всъщност, къде са слабите и силните му страни и как може да използва и двете, за да се движи напред в живота по своя собствен път.
*Макланахан, Дай – аудио лекция Beliefs for Nobble Manhattan
О‘Конър, Джоузев; Андреа Лейджис – Коучинг с НЛП, Колибри, 2012
Уитмор, Джон – Коучинг за високи постижения, НЛП България, 2009
http://www.janbrause.co.uk/user/custom/downloads/BeliefsInCoaching.pdf
http://www.truevitality.com.au/articles/creating-new-neural-pathways-2/
Какво е коучинг – модерна професия или вродено умение - Gergana Nikolova
[…] Преборих доста свои ограничаващи вярвания […]