Какво е коучинг – модерна професия или вродено умение

През последните години единственото нещо, което съм повтаряла повече от „Измийте си ръцете“ и „Обуйте си пантофите“, е какво е коучинг. Дори не е парадоксално колко много различни определения има в пространството за този метод и за това всеки има своето различно разбиране какво точно е коучингът и как работи. Всеки е изпитал действието му по различен начин, било то в ролята си на коуч, клиент или заинтересован и любознателен наблюдател.

Ето какво направи коучингът с мен:

• Станах по-добър слушател
• Преборих доста свои ограничаващи вярвания
• Сега разговорите, които водя реално помагат на другите хора
• Спрях да съдя хората
• Спрях да съдя себе си
• … и още много, много неща се промениха в/за мен

Всъщност, сега има една много ясна граница, която обособява живота ми преди коучинга и след коучинга. Толкова. По-ясно няма как да кажа колко ме промени и колко повече се харесвам сега.

Какво е коучинг?

Коучингът е разговор. Той може да бъде индивидуален, когато клиентът е един човек, или групов – когато коучът работи с цял екип или група от хора със сходни цели. Във този процес на разговор коучът обикновено е зареден и с богат арсенал от техники, упражнения и визуализации, с които да помогне на клиента да постигне целта си.

А каква е целта?

Няма значение, стига да бъде постигната. Добре, тук ще обясня по-подробно.

Да – коучингът е ориентиран към резултати, определено. Но преди да търсим каквито и да е резултати, трябва много добре да определим целта. В този смисъл няма значение каква е тя – може да е от всяка една сфера на живота – взаимоотношения, здраве, бизнес, финанси, лидерство, духовност. 

Има само едно единствено, задължително условие – целта на клиента да бъде цел на клиента. Не на майка му, не на приятелите или половинката му, не някаква обществено приемлива, захаросано звучаща химера, а негова лична цел. 

Всъщност във всяко едно коучинг взаимоотношение се постигат две цели – една на клиента и основната цел на коучинга – да върне силата обратно в клиента, защото тя по право му принадлежи. Да помогне на всеки, който получава коучинг да поеме отговорност за живота си, за действията си и за отношението си към света. Защото така трябва да бъде. И всички го знаят. На теория.

Как става постигането на цели?

На първо място се опираме на 3-те основи на коучинга:

Коучингът не осъжда. Критично важно е. Осъждането – в коучинга и във всяка една друга сфера на живота, има само негативен смисъл и може да разруши всяко едно взаимоотношение, дори още преди то да е започнало. В книгата си „Позитивната интелигентност“ Ширзад Шамин разглежда подробно саботьорите, които всеки един от нас старателно си отглежда. Според него главният саботьор, който всеки от нас безспорно притежава е „Съдникът“ (The Judge). В своите наблюдения и изследвания той е установил, че няма човек, при който този саботьор да липсва. Сами разбирате колко е лесно да съдим – и другите, и себе си. И ако някой от вас някога се е чувствал осъден – знаете какво е чувството. Знаете и какви са последиците – тотална липса на мотивация и креативност, гняв, яд, депресия, блокаж.

Коучингът не е директивен. Няма добър коуч, който използва думи като „трябва“, „задължително“, „ако не……., то тогава….“. Как връщаш някому силата и властта над живота му, казвайки му какво да прави?! И коучингът не прави това, защото…

Коучингът няма отговорите. Има едно изконно вярване, което всеки професионален коуч изповядва – всеки човек има знанието, ресурсите и опита да постигне всичко, което поиска. Ако ги няма в момента – то знае къде да ги потърси и намери. И отново – как връщаш силата у някого, ако му даваш готови решения. Решения, които дори може да не са валидни и работещи за него.

Какво още?

До тук стана ясно, че коучингът е разговор, в който, уповавайки се на 3-те основи, коучът помага на клиента да постави и постигне значима за него цел. Сигурна съм, че в този момент всеки, разполагащ с две уши и една уста би си казал – това всеки може да го прави. 

Всъщност фактът, че всички разполагаме с по две уши и една уста, не означава, че всички сме добри комуникатори. Означава само, че имаме определени физически дадености, които обаче надали винаги използваме ефективно. Коучинг разговора не е просто обмяна на информация – това е разговор със структура, разговор, в който се прилагат редица компетенции от страна на коуча. Това е споделяне. 

А всичко около нас крещи, че сега хората имат огромна нужда от споделяне, само че не винаги го правят по правилния начин – споделяме в социалните мрежи с хора, които не ги е грижа за нас, споделяме, за да се изфукаме, споделяме си колите, споделяме си жилищата, но нищо от това не ни помага да постигнем целите си и по-удовлетворяващ живот. Аз бих казала – ако ще споделяш с някого, по-добре да е с човек, който може да ти помогне да станеш по-добра версия на себе си.

Какво е необходимо, за да бъда коуч?

Едно нещо. Освен стабилно обучение, практика, самоусъвършенстване, самонаблюдение и самоусъвършенстване, има едно нещо, което ако липсва – всичко друго се обезсмисля. Да обичаш хората. Не всички, не постоянно и за сметка на теб самия, но с отговорност, емпатия и разбиране. Хората, избиращи професията на коуча имат особено силна ценност да помагат да другите. А как разбираме кои са ни ценностите? Да, коучингът прави и това.

Ако искаш да разбереш по-подробно какво е коучинг, как можеш да се обучиш като коуч или да работиш с професионален коуч, пиши ми на coaching@gergana-nikolova.com или на Gergana.nikolova@coaching-in-bulgaria.com

Разбери кое е най-доброто коучинг обучение в България.