Има една тема, която ме занимава от много години, особено в работата ми като коуч. А и в ежедневното ми общуване с хората в различни аспекти и контексти. И това е въпросът: „Какво кара хората да бъдат активни и да случват живота си? Да падат, после да стават, да опитват, да успяват. Коя е магичната формула на успеха?
Коучингът е метод, който работи в посока хората да преминат на следващото ниво в живота си, да дефинират и постигнат целите си, да станат по-добра версия на себе си. В работата си срещам хора, които искат и трябва да бъдат активни по някакъв начин. Те изграждат планове, стратегии, дефинират стъпки. Но доста често не ги следват – отказват се, примиряват се, избират теорията пред практиката, бездействието пред действието. Напълно осъзнавам, че хората са различни, и за всеки в живота работят различни закони и принципи. Всеки има своята собствена опитност и знание. Всеки носи мотивацията си – кой иска да избяга от нещо, кой да се доближи по-близо до някаква цел. Но и „бягането от“ и „доближаването до“ са активни състояния. И в моята професия, а и не само в нея, знаем, че ако човек цял живот или дълги години стои на едно място, нищо няма да му се случи. И дори да му се случи, мускулите и мозъкът му ще са вече достатъчно закърнели, за да тръгне след него. Очите му няма да видят възможността, ушите му няма да я чуят, а интуицията вече отдавна ще е изчезнала, за да го подтикне към действие.
И така всички се втурваме да търсим онзи елемент, онази формула, която помага на хората да случват нещата в живота си. Всеки би искал да ползва някаква готова (по възможност вълшебна) математическа формула, да я напише на оризова хартия, да я наложи върху платното на живота си като истински майстор шивач и крояч на бъдещето, да намери несъвместимостите, да напасне гънките по правилните, изваяни прави линии на формулата, и изведнъж всичко да текне по мед и масло като в приказките. Честно казано и аз не бих отказала една такава формула! Откровено – никога не съм била добра по математика, но и аз на времето, след безуспешни опити да реша някоя задача, когато откриех и приложех правилната формула, усещах едно неописуемо успокоение. И заради това, че няма да изкарам 2-ка на контролното, и заради усещането, че когато използваш правилните ресурси по правилният начин, животът изведнъж започва да изглежда подреден и прост. Не прост, в смисъл на елементарен, а по-скоро ясен, достижим, постижим. Започваш да добиваш усещането, че и други задачи чакат да ги решиш, както и други цели стоят след тази, която току що си постигнал.
Въпросът обаче е, ако имаме тази формула в живота си, дали ще я използваме? Тук пак опираме до активността и до това да вземем да направим нещо с живота си, най-накрая! Защото, мили мои, формули – бол! Хайде де – сигурна съм, че ако надникна в личните библиотеки на всеки от вас от там я голямата лапа на Тони Робинс ще ми помаха, я Дейл Карнеги ще ме погледне изпод очилата си, я Хорхе Букай… натъпкани прилежно до Робърт Кийосаки, Уейн Дайър, Наполеон Хил и Зиг Зиглър. Страхотни автори, със страхотни идеи, които дават редица формули за успеха. И всеки обещава, че ако следваш неговата формула, едва ли не той самият в един момент ще дойде при теб да ти иска заем и автограф. Не, не ме разбирайте погрешно – в моята библиотека цари същото вдъхновяващо съжителство на велики световни умове – мислители, визионери, предприемачи, мотивационни лектори. И това е супер! В моя случай – ученикът стана готов и учителите заеха своите места по лавиците на стената. Личностно развитие – привлекателно, интересно, завладяващо с лесните си техники, проникновените си идеи и усещането, макар и за кратко, че в момента, в който възторжено затворим книгата, светът ще бъде в краката ни. Въпросът ми тук е – ние развити личности ли сме, щом четем книги за личностно развитие? Ние успешни предприемачи ли сме, щом сме изчели всяка издадена и неиздадена литература за предприемачеството? Ние успешни мениджъри ли сме, щом можем на сън да изрецитираме имената на всички автори и заглавия по темата? Може и да сме, може…. чудеса стават всеки ден. Но…. не е от четенето. И не казвам, че човек не трябва да чете, но не трябва само да чете.
Говорим за това кое ни прави активни, кое ни движи напред в живота. Искаме да успеем, за това започваме да четем книги за успеха. Знаете ли обаче, че има едно състояние, което се нарича капана на четящия човек? Предполагам сте чували израза „Колкото повече знам, толкова повече осъзнавам, че нищо не знам“. Или пък сте виждали формулата (тук пак намесваме формули, явно е неизбежно) на Айнщайн за измерване на егото – колкото по-голямо е знанието на един човек, толкова по-малко е егото му? Тоест – трупаме знание, четем, информираме се, ходим на обучения и започваме да се чувстваме неуверени, защото явно има още много неща, идеи и стратегии, които чакат да бъдат научени от нас. Или какво се получава на практика. Искаме да постигнем нещо –> започваме да четем по темата –> откриваме нови идеи, нови формули! за прилагане, ново вдъхновение –> започваме да четем още, защото е супер –> и още –> и още –> после започва да се прокрадва съмнението, че не сме достатъчно добри и няма да успеем, защото има толкова много неща, които трябва и можем да направим и толкова ресурси и си казваме –> я да прочета още нещо, за да съм сигурен, че ще успея в начинанието си –> и продължаваме да четем по темата. И попадаме в капана на собствената си неувереност и незнание.
Тук пак ще отворя една голяма скоба. Даже и скоба няма да слагам – аз обичам да чета. Смятам, че всеки самоуважаващ се човек трябва да чете. Всеки, който обича себе си трябва да си доставя този подарък и тази наслада ежедневно. Но аз самата изпаднах в този капан неотдавна и трудът, който положих да се измъкна от него беше право пропорционален на всичко, което изчетох, изслушах и изгледах. Ако искаме да направим нещо със живота си – да започнем бизнес, да получим повишение или мечтана работа, да намерим партньор в живота или каквато и да е целта, която преследваме, трябва да си станем от мекото на гърба и да направим нещо. Да се задействаме, да се размърдаме! И това тук е голямото предизвикателство – кое ни кара да го направим? И по-конкретно – кое ни кара да не го правим?
Доста време си мислех, че е незнанието и липсата на опит. Нали за това четем, обаче – за да се научим. Освен това като се замисля колко неща съм започвала да правя без да имам и капка познание и са се увенчавали с успех…..Или неща, които никога не съм правила до сега. Всеки от нас е правил нещо за първи път. Дори мога да кажа, че това е силен мотиватор за голяма част от хората.
След това реших, че е мързелът и умората. Но умората е просто едно физическо и психическо състояние, което се овладява, щом дадем на тялото и душата си глътка въздух. А мързелът – всъщност мързеливите хора са едни от най-богатите (но не си го признават) и най-креативните. Нали знаете приказката: „Накарай мързеливия на работа, за да те научи на акъл“. Мързелът не е толкова лошо нещо. Хроничният мързел е по-лош, но и за него си има лек.
После реших, че ако не е мързелът, това, което ни спира, може би е нашата припряност и нетърпение. Нямаме време да чакаме нещата да се случат бавно и постепенно и се отказваме още на старта. Не се радваме на пътя и искаме директно да скочим върху целта! И ако не можем да я достигнем с един, максимум – два скока…. по-добре да не се занимаваме. Тук можем да ядем големия слон на малки хапки, но това също е една друга важна и сложна тема.
Страхът също може да бъде голяма спирачка на това да бъдем активни и да случваме живота си. И обикновено е. Страх от провал, страх от присмех, страх от това, че ще останем неразбрани. Страх от успех! Да, дори страхът от голям успех може да ни спре. Защото големият успех носи след себе си голяма отговорност. А знаете ли коя е обратната емоция на страха? Любовта! Да, всъщност любовта и страха са двете емоции, които са в противоположна двойка. А това чувство, което е пряко свързано с любовта е желанието. И понеже вървим към това да разкрием тази магична формула, която ни кара да действаме, да поемем следващата крачка в живота ни е редно да започнем да вдигаме завесата вече.
Аз имам своята формула, знам, че за мен тя винаги е работила и винаги ще работи. И това е
(Желание + Вяра) – Страх = Действие
Замислям се за хубавите неща, които са ми се случвали в живота, замислете се и вие. Ако човек си спомни за всичко хубаво, което му се е случило, за което може да каже, че е направил и постигнал сам и с труд, съм сигурна, че отдолу ще излязат точно тези емоции и състояния със съответното им присъствие или отсъствие. Понякога искаме нещо много силно, но нямаме вяра, че то може да се осъществи. Понякога дори когато и вярата е на лице се оказа, че редица страхове ни дърпат назад. А понякога, колкото и странно да ви изглежда дори желанието ни за нещо, всъщност не е истинско желание, защото не е нашето желание.
Ето тук идва тайната – формулата е различна за всеки. Може да има еднаква структура, но има различно съдържание. И по пътя към успеха можем да работим колкото си искаме с външни източници, може да четем книги, да ходим на обучения, да наемем ментор или консултант, но докато не седнем да работим със себе си, шансовете ни продължават да остават много ниски. Говоря ви за онези честни моменти със себе си, в които си даваме сметка кое работи в живота ни и кое не. Какви са страховете ни, собствените си цели ли гоним, или изпълняваме нечии други, какви ограничаващи вярвания ни преследват и готови ли сме да се отървем от тях веднъж за винаги. Най-добрият треньор в живота ни сме ние самите, най-добрата инвестиция в живота ни не е за реклама, ПР или инфраструктура, а за това да опознаем собствените си силни и слаби страни, собствените си мисловни модели, ценности и вярвания. Отнема време, трудно е и често болезнено, но да го пропуснем и неглижираме е като да строим къща, без да сме изкопали основата. Така че, копайте надълбоко в себе си, защото колкото повече кал извадите оттам, толкова по висока и здрава къща ще построите. Къщата на вашето бъдеще.